Ден за размисъл или за срам

За какво да гласувам утре?
Мислех си, че управлението на Варна в последните 14години е достатъчна гавра с варненци и повече няма накъде. Но предизборната кампания пълната подмяна на ценностите, агресивното хвърляне на кал ме кара да си мисля, че тепърва ще дълбаем в тинята.
Варненци може да не са много активни хора, но със сигурност са много горди и ако родените в София и Смолян фаворити за кметския стол не знаят това, то ден преди изборите някой трябва да им го каже.
Снощи си карах из града и освен погрознелия от некадърно и корумпирано управление град видях и политическата диария на един ''медиен'' бос и пак се замислих за пустите му ценности, замислих се откъде е тръгнал този град и защо трябва да го удавим в слузта на грухтящата около ''кандидатите'' клиентела.
Замислих се, за първата българска община, сетих се за Хаджи Стамат Сидеров, Христо Попович, Рали Мавридов, Велико Христов, Кръстьо Мирски и др. тези хора са родени в Османската империя давали са лични пари, носили са лична отговорност, някой са и обесени за това днес Варна да бъде град на горди хора, а не арбитър в битката между две мафии.
Винаги съм искал, когато един ден имам деца да ги заведа на улица Велико Христов и да им разкажа кой е той, на улица Никола Кънев и да им разкажа кой е той, на улица Хаджи Стамат Сидеров и да им кажа за какво е обесен той и няма да си позволя един ден, когато моите деца разхождат внуците си да им се налага да обясняват кой е Иван Портних или Христо Бозов.
Варна не е град на хора които нямат гражданска позиция, Варна е град на хора които няма да участват в поредното престъпление срещу собственият си град, Варна е град, в който хората отиват към урните водени от своята съвест и любов към града и повече от 80% ще покажат, че обичат града си в неделя.

Защо ДСБ

Историята която ще разкажа някой я знаят, други си мислят, че я знаят, едни други никога няма да я разберат, а за мен е просто важна.
През 2007г. станах член на ДСБ ден след най-голямата загуба на в историята на партията ( На изборите на ЕП партията на Костов взе 4.8% които не бяха достатъчни да има евродепутат).
Исках с чисто физическото си присъствие да кажа на хората които са вътре - ''не се отчайвате, не се предавайте Вие сте важни за мен, аз искам да имам своето политическо представителство не ми го отнемайте''
Днес след фалита на ''новата''  десница  необходимостта от това представителство е дори по-важна. По-важна не за мен. Моят живот едва ли ще стане по-добър или по-лош, от това че ДСБ ще вземе 4,5 или 6% аз ще продължа да работя поне на две места ще си плащам сметките и ще  търся път към целите си независимо от резултата.
Но, ако през 2007г. влязох в ДСБ заради себе си, заради собствения си избор и политическо представителство, днес съм в ДСБ заради хората вътре и хората отвън, тези хора които понесоха на гърба си най-големите промени в България за последните 70год.

ДСБ е различната партия
ДСБ е различна партия не просто със своя лидер, не просто със своята компетентност, смелост и решителност. Те са познати и на нашите противници, а и  тези неща не се продават в България, освен това   идеите просто могат да бъдат откраднати.
ДСБ е различна със своите членове и обикновени симпатизанти, ДСБ е различна с хора като Любо от Галата, Стоян от Аспарухово, бай Стоян от Звездица и много други такива..... които обикалят с колите си, лепят плакати, страдат при загуби, вълнуват се при проблеми без да търсят сметка за това. Тези хора няма да прочетат това, те нямат профили във ФБ, те не са и никога не са били кандидати за нищо, тези хора знаят, че никога няма да чуят добра дума за своята кауза по телевизията, радиото, дори от приятелите си, но тези хора знаят, че заради тяхната битка днес децата и внуците им пътуват, работят и учат свободно, тези хора помнят и са жертва на ограниченията на комунизма, тези хора са жертва и на посткомунизма.
Но точно тези хора правят разликата между ДСБ и другите партии, точно това са хората които дават смисъл на политиката и на тези хора не могат да им откраднат представителството.

За това на 12 май ще гласувам не просто за Иван Костов и не просто за Радан Кънев, а за хората които дават смисъл на политическото.

Персонално избирам Радан Кънев

За да стигна до персоналния си избор трябва да мина през персоналното си начало.

Интересувам се от политика от 1989г., винаги са ме интересували обществените проблеми  и винаги съм следял процесите отблизо. Дали заради спецификата на моето поколение - разтегнато от безгрижното социалистическо детство, през посткомунистческо юношество, та до подменена европейска реалност в почти зрялата ми възраст или заради собствения  ми генезис интересът ми към политиката е факт.
Получих избирателни права през Март 1997г., малко след зимата на Жан Виденов,  на първите избори, в които гласувах беше важно за мен да мотивирам вота си. Знаех, че протестите които свалиха правителството на БСП от власт са исторически важни, но знаех че изборът е  съдбовен - гласувах за това България да се откъсне от съветско-азиатската безпътица, гласувах за това България да има своята истинка европейска и демократична преспектива. Най-подир гласувах за СДС. защото вярвах, че реформираната от Иван Костов партия е в състояние да реформира и страната.
През 2001г. гласувах за това България да продължи своя европейски устрем.
През 2005г. гласувах за това в парламента да присъства еворпейски политически гарант.
През 2007г. станах член на ДСБ ден след най-тежката загуба на партията с единствената мисъл моето физическо присъствие да покаже на хората в тази общност, че не са сами, че са важни за България и си струва да ги има.
На парламентарните избори през 2009г. гласувах за това европейската демократична преспектива да не бъде убита от бесния, маскиран популизъм, за това общността от която съм част да оцелее под натиска мафията -  политическа и икономическа.
Винаги съм се стремял да приемам интереса си към политиката като кауза и съм успявал без особени трудности. Гледал съм на политическите лидери като носители на кауза и така се предпазвах от персонални разочарования.
На изборите за 42-то Обикновено народно събрание ще гласувам отново за моята кауза ще гласувам, за това България да не се конкурира с Албания и Македония по ниски доходи и нациоализация, а да бъде уважавана средно голяма европейска държава. Ще гласувам за ДСБ, защото знам, че ДСБ означава реформи, равенство пред закона и европейски правила.

Но този път ще гласувам и персонално за г-н Радан Кънев.

Не само  защото е от ДСБ, а защото е Радан Кънев. Оставам настрана фкта, че Радан е потомствен политик, зам. председател на ДСБ, дясната ръка на Костов и тн... Ще гласувам за Радан, защото с очите си видях и оцених, че това е единствения политик, който не е загубил огледалото за обратно виждане умее не просто да слуша хората, но и да ги чува. В степен, че от съвсем случаен разговор между много хора може да извлече най-ценното и буквално за минути да го обърне в политическа теза. Ще гласувам за Радан, защото е готов да се срещне на практика със всеки, да чува критика дори и злобна и дори да пътува стотици километри да за се види само с един единствен човек. Ще гласувам за Радан, защото е едниствения варненски политик, които и като публицист и като политик не се страхува да говори за язвата ТИМ. Ще гласувам за Радан и защото, когато неговите връстници избягаха от ДСБ, той не се скри обиколи страна и се срещаше и с отчаяни и с ядосани хора.
Радан Кънев е политикът, който търси обществото, но липсата на политическа зрялост му пречи да го назове - млад, има опит в професията си, изминал е  път в партията си от доброволец до зам. председател, отворен като човек, почтен, разумен  и ненатрапчив....

Да, гласувайки персонално рискувам да се разочаровам персонално. Но съм готов да взема този товар на гърба си. :)

Урок по референдум

През 1987г. в Италия се провежда референдум ''ЗА'' и ''ПРОТИВ'' ядрената енергетика, повода е аварията в Чернообил.
През това време българите от моето поколение растяха,  пълниха площадите по манифестации и бяха бъдещето на ''светлия'' комунизъм. Светъл въпреки, че имаше едновременно и АЕЦ и режим на тока.
През 2013г. в България се проведе референдум ''ЗА'' и ''ПРОТИВ'' АЕЦ Белене, една стара с невъзможно скъпа, опасна руска технология.
Сега обаче няма да говоря за Белене, а за участието на народонаселенитео в това допитване, за зрелостта на българския народ, за уроците и поуките.
Най-грозния извод от този референдум е, че българите са заприличали на циганите и гласуват само за пари.
Друг лош извод е, че българското общество гласува за партии, а не за бъдещето на собствените си деца, някой хора в тази държава умират от страх някой да не продължи да живее на тази територия и след тях.
Извод от реферндума е и факта, че тези политици които са бойкотирали референдума всъщност били тайно за Белене, както сами си признаха.
Няколкото светли извода са, че обществото или поне тази част от него, която го поиска беше информирано, за това  каква огромна измама е АЕЦ Белене.
Хубаво е, че повече от 560хил. българи се показаха способни да слушат аргументи и да вземат решения за бъдещето на страната си. Те заслужават уважение, защото направиха това под натиска на милиардна пропаганда, не се огънаха и показаха, че за тях бъдещето е по-важно от страха да не загубиш.

Къси политически бележки

- Когато загубиш способността си да чуваш хората, губиш и привилегията да бъдеш чут.

- Най-мекото нещо е твърдия електорат.

- Много неща могат да се направят с пари, но още повече е задължително да се направят без пари.

- Загубиш ли моралния си компас, загубил си всичко.

- Колкото си по-далеч, толкова си по-желан и колкото по-малко се знае за теб, толкова си по-интересен.

- Започнеш ли да проектираш страховете си, задължително ставаш тяхна жертва.

- Без постоянство няма победа.

Какво научих

-          Научих, че да имаш много идеи и да нямаш пари е трудно, но да нямаш идеи и да имаш борчове е ужасно. 

-          Научих, че когато бързаме винаги закъсняваме. 

-          Научих, че ако вървиш бързо можеш да отидеш на много места, но ако имаш търпение можеш да отидеш навсякъде.

-          Научих, че да оцелееш във всеобщата лудница е важно да се надсмиваш на себе си, но по-важно е да си пиеш хапчетата.

-          Научих, че да стоиш на мястото си е различно от това да тъпчеш на едно място.

-          Научих, че загубата понякога е трагедия, но винаги е урок. 

-          Научих, че с чук в ръцете можеш да разрушиш всичко, но с устойчивост можеш да запазиш това което ти дава смисъл.

-          Научих, че България не е най-доброто място за живеене, но е моето място.

-          Научих, че предпочитам да работя като германец, отколкото да протестирам като грък.

-          Научих, че има чудеса, но те рядко се случват, когато искаме и  винаги, когато сме готови.

-          Научих, че ЩАСТИЕ не е пожелание за Коледа, а хиляди малки неща които ни се случват всеки ден.

-          Научих, че не е невъзможно да бъдеш смирен, просто е трудно.

-          Научих, че суетата ни кара да си мислим, че знаем всичко, но времето винаги ни показва истината.

Принципи на традиционния консерватизъм

Следните компоненти до голяма степен са поне външно валидни за консерватизма в западните общества:

1- Човекът е религиозно животно, а религията е основата на гражданското общество.
2- Опитите за бързи и радикални промени (независимо от намеренията) разрушават обществени връзки. Постепенните реформи винаги са за предпочитане пред революционните.
3- Основната цел на едно управление е осигуряването на ред и законност. Нейното постигане е немислимо без реализиране на принципите на върховенството на закона, правото и равенството на всички граждани пред законите.
4- Редът и законността предхождат свободата. Няма свобода там, където няма ред и законност.
5- В добре уреденото общество неизбежно съществува йерархия, различия, водачество.
6- Политическата власт трябва да бъде ограничена и да няма всеобхватни задачи. Тя трябва да осигурява условия за човешката дейност, а не да предписва нейното съдържание.
7- Частната собственост е предпоставка за свободата и преследването на личното щастие.
8- Социалното неравенство е неизбежно. Нещо повече – то е желателно, защото е резултат от човешката свобода. Всяка уравниловка ограничава човешката свобода, а често пъти и стимулите за действие.
9- Пазарното стопанство е най-добрата икономическа среда за осъществяване на принципа на частната собственост като гарант за човешката свобода.
10- Необходимост от адекватна защита на консервативните принципи, изразяваща се в "консервативна революция".