Камък и пясък, преходно и вечно...

Двама приятели вървели из пустинята и в някакъв момент се скарали, и единият ударил другия। Тогава другият написал на пясъка: днес, в този ден, вървяхме из пустинята и моят приятел му удари и много ме заболя, не само физически. След това стигнали до оазис и същият този човек влезнал да плува във водоема и за малко да се удави. Тогава същият приятел скочил и го извадил, и му спасил живота. Тогава той седнал на един камък и на него издълбал надписа: днес моят приятел спаси моя живот. Тогава другият попитал, защо единия надпис направи върху пясъка, а другия - върху камък. Човекът отговорил, защото времето, вятъра, прошката ще забрави, ще изтрие тази обида, която ми нанесе моят приятел, когато ме удари, но когато е изписано върху камъка, това е много по-траен спомен за това, което той направи за мен и спаси моя живот".

Времето, вятъра, пясъка, прошката винаги помагат да забравим обидата, провала, лошия спомен....

Нека има повече мигове, който да напишем със сърцето си, нека има повече неща който да не се налага да забравяме......