Не съм
забравил традицията да споделям в този дневник мотивите за изборите, които
правя.
На изборите, които предстоят сякаш най-лесният
въпрос е: ‘’За кого ще гласувам?’’
Ще гласувам
за различна Варна, за жива Варна, за Варна с бъдеще, за Варна с горди жители.
Ще гласувам
за решаване на проблемите на моята улица, на моят квартал и на моят град.
Ще гласувам
без пари, за истинска и жива политическа среда от честни и горди хора.
Колкото и
невъзможно да изглежда на този етап, аз няма да спра да вярвам, че изхода не е
в това достойните да станат недостойни, а в това достойните да станат повече от
недостойните и да не изглеждат луди.
Ще гласувам
за Чавдар Трифонов и с преференция за Демократи за силна България.
И
последното сигурно не е изненада за никой.
И този път
трудният въпрос беше: ‘’Защо да гласувам?’’ и ‘’Може ли, аз с моят глас да
опазя кауза притисната между шкембетата на изгладнели, политически лузъри?’’
Трудно
намирам отговор на този въпрос в разговор с политически активисти от ДСБ, няма
никакъв шанс да намеря отговор на този въпрос в разговор с активисти от други
политически партии, нито в качеството на предизборните послания, нито в
масовите кандидатски листи.
Намирам
този отговор в стари интервюта и спомени от Иван Костов. Намирам основание да
продължа в разговорите със старите и
мъдри членове и симпатизанти на ДСБ в тяхната надежда, че не всичко от усилията
им е профукано и спазарено.
Намирам
упование, че не всичко е фотошоп и мъгла в част от кандидатите на ДСБ за
общински съветници.
И най-подир
намирам своята кауза в мен самия.
Каузата на
първо място е идея, чрез която се поставя значима цел, за решаването на
сериозен проблем или на някакво важно дело.
Значимата
цел в тези обстоятелства и при този нравствен релеф на обществото може да бъде
само съхраняването на ценности и на достойнството на отделния човек. Успехът на
каузата е свързан с мобилизирането на голяма група хора, но нейното
съществуване зависи от силата и волята на отделния човек.
*Из
учредителната декларация на ДСБ
„Политическата
система на страната е в криза. Нито
една от партиите
не сочи българската перспектива. Те нямат
идеи за бъдещето,
за развитието на обществото и държавата.
България е без
политическо лидерство, включително и десницата.
Страната ни
отново започна да губи ценно историческо време от своето държавно и политическо
развитие.
Партиите от
прехода постепенно попадат в порочна зависимост от парите на олигархията,
бившите репресивни служби и организираната престъпност. Те нямат воля да видят
кризата и не
правят усилия да се справят с нея. Отговорът на българските граждани е обезверяване,
апатия и отказ от гласуване.
Демокрацията
ни се превръща във фасада, зад която с
е крие статукво,
комфортно за “елита” и отблъскващо за гражданите.
Създаваме
новата партия, за да бъдем алтернатива на
фасадната
демокрация.”
Публикации
