Казват, че всеки ден правим някакъв избор. Избираме дрехите
си, пътят по който да минем, поведението си, жените, компанията и куп други
неща.
Но не за тези избори искам да говоря сега. Искам да говоря
не за изборите които променят, не за тези които поддръжават и не за изборите
които дават ново начало, а за изборите които дават живот, съхраняват посоката и смисъла .
Много често, когато провалим даден бизнес, връзка или кауза
си казваме:
‘’трябва да започна
отначало’’ и се втурваме с главите напред преследвайки новите си илюзии.
Без да се оглеждаме в обстоятелствата и без да вземем поука от ситуацията.
Мислейки за тези неща се сетих за една казармена история. Бях
моряк и служех на най-новата и май
единствена гордост на военното корабостроене през не много близката 1998г. В
единственото плаване което направихме за 10 месеца главния двигател на кораба
се развали и в продължение на седмица стояхме в Балчик и аз не можех да изляза
в отпуск, да говоря по телефона и тн. Механика на кораба беше няколко години
по-голям от мен пълен отличник, симпатяга и добър приятел и любимец на целия
екипаж, включително на командира. Тези
му качества обаче хич не му помагаха да направи, така щото главния двигател да
заработи, конформиският екипаж също. На 5-я ден докараха от Варна един стар
мичман (по случайност мой роднина) който оправи главния двигател и още на
следващата вечер бях в отпуск. Та мислейки за изборите които се налага да
правим в живота се запитах : ‘’ако
тогава трябваше да гласувам?’’ ; ‘’Кой
бих избрал?’’; Отличника или този който
може да даде живот разваления двигател?
Тогава бих заложил на приятеля отличник, сега бих заложил на
този който може да даде живот на двигателя.
Не разказвам това заради старчески спомени от казармата,
нито за да разкажа за моя роднина (той не ползва интернет, но продължава да
дава живот на двигателите и посока на корабите, дори и в пенсионна възраст).
Сетих се за това заради предстоящия избор на председател на
ДСБ Варна. От създаването си организацията е имала късмет да има водач с
огромен опит и безспорен авторитет, не само вътре в партията, но в цялото
общество. Благодарение на авторитета, житейския и административен отпит на
проф. Димитър Камбуров ДСБ Варна успя да се запази като единствената жива част,
от мъртвата варненска политическа система. За това изборът който предстои да
направим на 24.09 не е лесен. ДСБ трябва да избере достоен заместник на
професора, човек с опит и отговорност и най-вече с умения да даде живот на
двигателя, да запази посоката и смисъла на ДСБ Варна в момент на сложна
политическа трансформация и във времена на агресивен, ценностен дефицит.
Въпреки някой политическите различия които имам с Васко
Василев и въпреки че сме от различни отбори :) , смятам че той е
човекът който може да запази посоката в бурното море на варненските политически
страсти, опита му в политиката и в управлението го превръщат в по-добрия избор
за ДСБ Варна.
Все пак в ДСБ съм давал доверие само на Иван Костов, няма да
дам доверие и сега, но ще възложа отговорността за председателството на ДСБ
Варна в следващия мандат именно на г-н Василев.
Публикации
