Сетих се за тази история, докато прехвърлях книгата на Рон Пол ''Свободата''
Джон Куинси Адамс е президент на САЩ между 1825г. и 1829г. това, с което Адамс остава в историята обаче, се случва в годините след неговия мандат, когато в продължение на 17 години е член на конгреса. Неговата битка в борбата срещу робството е изглеждала абсолютно невъзможна. В онези години в САЩ дори било забранено да се говори, за това.
Адамс не бил и сред американските аболиционисти, които виждали решаването на проблема с отделяне на южните щати, в продължение на години се опитвал да заобиколи забраната за дебат по темата, докато най-после през 1844г. успява да постави въпроса за обсъждане. С това въпросът не бил решен, но било поставено началото.
Така се борили в САЩ с робството, едни искали дебат, други искали радикални мерки, а трети се борили за самото робство. Но днес Америка е символ на свободата, американската мечта на *316 148 990 души е попита с кръвта на много хора и политически битки продължили поколения наред.
Политическото постоянство и търпение са нещото, което отличава днешното българско общество, от онези американци от времето на Джон Адамс.
Докато се чудим как да приемем за съюзник един политик, а не си и помисляме, че смисълът на този съюз не е приемането или неприемането на един човек, а каузата която няколко поколения са длъжни да съхранят, въпреки себе си, за простичката цел - един ден България да бъде свободна страна.
Битките за истинските каузи често изглеждат обречени, но само политическата мъдрост и търпение, на тези които се бият за тях е показателна за тяхната стойност и смисъл.
Публикации
