неделя, 21 април 2013 г.

Защо ДСБ


Историята която ще разкажа някой я знаят, други си мислят, че я знаят, едни други никога няма да я разберат, а за мен е просто важна.
През 2007г. станах член на ДСБ ден след най-голямата загуба на в историята на партията ( На изборите на ЕП партията на Костов взе 4.8% които не бяха достатъчни да има евродепутат).
Исках с чисто физическото си присъствие да кажа на хората които са вътре - ''не се отчайвате, не се предавайте Вие сте важни за мен, аз искам да имам своето политическо представителство не ми го отнемайте''
Днес след фалита на ''новата''  десница  необходимостта от това представителство е дори по-важна. По-важна не за мен. Моят живот едва ли ще стане по-добър или по-лош, от това че ДСБ ще вземе 4,5 или 6% аз ще продължа да работя поне на две места ще си плащам сметките и ще  търся път към целите си независимо от резултата.
Но, ако през 2007г. влязох в ДСБ заради себе си, заради собствения си избор и политическо представителство, днес съм в ДСБ заради хората вътре и хората отвън, тези хора които понесоха на гърба си най-големите промени в България за последните 70год.

ДСБ е различната партия
ДСБ е различна партия не просто със своя лидер, не просто със своята компетентност, смелост и решителност. Те са познати и на нашите противници, а и  тези неща не се продават в България, освен това   идеите просто могат да бъдат откраднати.
ДСБ е различна със своите членове и обикновени симпатизанти, ДСБ е различна с хора като Любо от Галата, Стоян от Аспарухово, бай Стоян от Звездица и много други такива..... които обикалят с колите си, лепят плакати, страдат при загуби, вълнуват се при проблеми без да търсят сметка за това. Тези хора няма да прочетат това, те нямат профили във ФБ, те не са и никога не са били кандидати за нищо, тези хора знаят, че никога няма да чуят добра дума за своята кауза по телевизията, радиото, дори от приятелите си, но тези хора знаят, че заради тяхната битка днес децата и внуците им пътуват, работят и учат свободно, тези хора помнят и са жертва на ограниченията на комунизма, тези хора са жертва и на посткомунизма.
Но точно тези хора правят разликата между ДСБ и другите партии, точно това са хората които дават смисъл на политиката и на тези хора не могат да им откраднат представителството.

За това на 12 май ще гласувам не просто за Иван Костов и не просто за Радан Кънев, а за хората които дават смисъл на политическото.