Какво научих

-          Научих, че да имаш много идеи и да нямаш пари е трудно, но да нямаш идеи и да имаш борчове е ужасно. 

-          Научих, че когато бързаме винаги закъсняваме. 

-          Научих, че ако вървиш бързо можеш да отидеш на много места, но ако имаш търпение можеш да отидеш навсякъде.

-          Научих, че да оцелееш във всеобщата лудница е важно да се надсмиваш на себе си, но по-важно е да си пиеш хапчетата.

-          Научих, че да стоиш на мястото си е различно от това да тъпчеш на едно място.

-          Научих, че загубата понякога е трагедия, но винаги е урок. 

-          Научих, че с чук в ръцете можеш да разрушиш всичко, но с устойчивост можеш да запазиш това което ти дава смисъл.

-          Научих, че България не е най-доброто място за живеене, но е моето място.

-          Научих, че предпочитам да работя като германец, отколкото да протестирам като грък.

-          Научих, че има чудеса, но те рядко се случват, когато искаме и  винаги, когато сме готови.

-          Научих, че ЩАСТИЕ не е пожелание за Коледа, а хиляди малки неща които ни се случват всеки ден.

-          Научих, че не е невъзможно да бъдеш смирен, просто е трудно.

-          Научих, че суетата ни кара да си мислим, че знаем всичко, но времето винаги ни показва истината.

Принципи на традиционния консерватизъм

Следните компоненти до голяма степен са поне външно валидни за консерватизма в западните общества:

1- Човекът е религиозно животно, а религията е основата на гражданското общество.
2- Опитите за бързи и радикални промени (независимо от намеренията) разрушават обществени връзки. Постепенните реформи винаги са за предпочитане пред революционните.
3- Основната цел на едно управление е осигуряването на ред и законност. Нейното постигане е немислимо без реализиране на принципите на върховенството на закона, правото и равенството на всички граждани пред законите.
4- Редът и законността предхождат свободата. Няма свобода там, където няма ред и законност.
5- В добре уреденото общество неизбежно съществува йерархия, различия, водачество.
6- Политическата власт трябва да бъде ограничена и да няма всеобхватни задачи. Тя трябва да осигурява условия за човешката дейност, а не да предписва нейното съдържание.
7- Частната собственост е предпоставка за свободата и преследването на личното щастие.
8- Социалното неравенство е неизбежно. Нещо повече – то е желателно, защото е резултат от човешката свобода. Всяка уравниловка ограничава човешката свобода, а често пъти и стимулите за действие.
9- Пазарното стопанство е най-добрата икономическа среда за осъществяване на принципа на частната собственост като гарант за човешката свобода.
10- Необходимост от адекватна защита на консервативните принципи, изразяваща се в "консервативна революция".

Иван Костов 2012

Написах в гугъл Иван Костов 2001г. И си дадох съвсем ясна сметка, че случващото се днес е като лек пролетен дъждец.

Една общност минала през клеветите на ДС и излязла силна и монолитна до степен, че с 5-ма депутати е политически фактор и през 2012год. Ще се справи и с пушилката оставили след себе си 4-ма обидени младежи. Защото и целта и каузата, а и противниците са същите.

Северния ледовит океан в политиката

„Челюскин“ е съветски параход, подсилен да плава през полярен лед, който oстава заклещен във водите на Северния ледовит океан по време на своето плаване от Мурманск до Владивосток - по Северния морски път. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северния морски път с обикновен кораб в един плавателен сезон.

За тази история се сетих, докато търсих в себе си отговори за миналото, настоящето и бъдещето на ДСБ. Едва ли някой ще спори, че българската политическа ситуация прилича на Северния ледовит океан от тази точка според мен трябва да започват всички политически анализи в България. В българската политика няма състезание на идеи, няма сбълсък на ценности. Идеите са най-ценната валута (Светослав Малинов), но с тях в България не може да си купиш хляб. За партиите с кауза е много трудно да се пласират на пазара на популизма, но за тях има достатъчно терен да се пласират на пазара на идеите, колкото и да е тесен той със сигурност е по-устойчив.

Защо ДСБ не успява да разбие леда?!

Същият въпрос са си задали и корабните инженери в средата на XXвек и стигнали до следния извод – „може да има кораб, който разбива лед и такъв който носи товар, но не може и двете едновременно“.

Тръгвайки от този извод германски конструктори направили революция в корабостроенето. Подсилили корпуса на един стар товарен кораб, изградили 130 вертикални греди по цялата хоризонтала и направили специална система за водно впръскване на бака* и най-вече престанали да носят товари. Точно това трябва да направи и ДСБ, трябва да спре да носи тежестта на компромисите - компромиси по отношение на СДС, компромисли заради ЕНП, компромиси заради ГЕРБ, компромиси заради всеядни свои членове.

Предимството на ДСБ пред всички български партии е, че има кауза, а недостатъка е страха, че с кауза не можем да си купим хляб.

Решението:

И в корабостроенето и в политиката трябват здрави вертикални греди (лидери), които да укрепят хоризонталния кил (каузата). Последните седмици показха, че тази работа не е за комсомолци, а за опити изпитани бойци, такива в ДСБ има много. Напускането на т.нар. „младежи“ е най-хубавото, което можеше да се случи на ДСБ на този етап от развитието на партията. Фалшивите герои никога не стигат до края и никога не се помнят.

Работата по укрепването на структурите трябва да продължи, защото пътя е работа, а средстовото – смелост, другото си го имаме.

Крайно време е да се върнем към собствената си идентичност.