Мотивация чрез памет

Поклон пред паметта на Стив Джобс и ето цялата негова реч:
За мен е истинска чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-добрите университети в света. Истината е, че аз така и не успях да завърша колеж. И никога не съм бил толкова близо до церемония по дипломиране, колкото днес. Днес, искам да ви разкажа три истории от своя живот. Нищо кой знае колко грандиозно, просто три истории.

Първата история разказва за свързването на точките.
Прекъснах следването си в колежа Рийд след първите 6 месеца, но след това останах с прекъснати права още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах? Така е било решено още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено, така че след раждането мои родители да станат един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се родил те решили в последния момент, че искат момиче. И така „следващите“ бъдещи моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе, което е момче – искате ли го?“. Те отговорили: „Разбира се“. Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми изобщо не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Отстъпила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж. Така започнал моят живот.

След 17 години аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители бяха похарчени за таксата ми за образование. След шест месеца не виждах смисъл в това образование. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и колежът също не ми помагаше да намеря отговора на този въпрос. И в този момент аз осъзнах, че съм похарчил парите спестявани от родителите ми през целия им живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата ще се подредят добре от само-себе си. По онова време изпитвах ужасен страх, но поглеждайки назад, това беше едно от най-правилните ми решения. В момента, в който прекъснах вече можех да не посещавам задължителните дисциплини, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които ми бяха интересни. Не всичко беше приятно. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах бутилки от Coca Cola за 5 цента и с тези пари си купувах храна. И изминавах по 11 км. всяка неделна вечер до другия край на града, за да получа едно добро ядене на седмица в храма на Харе Кришна.

Беше чудесно! И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Нека ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрият в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с прекрасни букви. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така разбрах какво са серифни и несерифни шрифтове. Изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един красив надпис – възхитителен. Всичко това беше красиво, историческо, артистично и фино по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен от тази красота.

Нищо от това не изглеждаше да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме всичко това в дизайна на Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Мак никога нямаше да притежава множество различни, красиви и пропорционални шрифтове. И тъй като Уиндоус просто копира Мак, много е вероятно да го няма и в никой друг персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и персоналните компютри може би нямаше да имат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките докато бях в колежа. Но десет години по-късно и гледайки назад всичко изглежда много ясно.

Пак ще повторя: Не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Можете да ги свържете само, гледайки назад във времето. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашата воля, съдба, живот, карма, каквото и да е. Защото вярата, че нещата ще се подредят с времето ви дава увереността да следвате сърцето си, дори когато това ви извежда извън добре-утъпкания път – и това ще направи цялата разлика в живота ви.

Моята втора история е за любов и загуба.
Аз бях късметлия. Аз открих с какво искам да се занимавам рано в живота си. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Тъкмо бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош, една година по-рано и аз току-що бях навършил 30 г. И тогава ме уволниха. Как може да бъдете уволнени от компания, която сте създали? Тъй като Apple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията. Първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая трябваше да се разделим. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях извън бизнеса. И то доста публично изгонен. Това, което беше център на живота ми си отиде. Беше ужасно. В продължение на няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи. Че съм изпуснал щафетата, която ми бе предадена. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна Силиконовата долина. Но нещо бавно започна да ми се изяснява – осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Apple не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И тогава реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата да си отново начинаещ, 8да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си. През следващите пет години създадох компания, наречена Next и друга компания – Pixar. Влюбих се в една невероятна жена, която стана и моя съпруга. Pixar създаде първият в света компютърно генериран анимационен филм – „Играта на играчките“ – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха Next, аз се завърнах в Apple и технологията, която създадохме в Next е в сърцето на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че това нямаше да се случи ако не бях уволнен от Apple. Лекарството, което погълнах беше ужасно на вкус – но предполагам, че пациентът е имал нужда от него. Понякога животът ви удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ми даваше сили да продължа напред бе, че обичах нещата, с които се занимавах. Трябва да откриете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за хората в живота ви. Работата ще запълни огромна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да занимавате с нещо, което смятате за страхотно. А единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. Не се носете по течението! Както и с всичко останало свързано с чувствата – сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. И като всяка добра връзка, тази също ще става още по-добра с времето. Така че, продължавайте да търсите и не се отказвайте!

Моята трета история е за смъртта.
Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:
„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последен в живота ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“
Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, знам че трябва да променя нещо. Да помня, че скоро няма да сме между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от неудобство или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година диагностицираха рак в тялото ми. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас. Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от неизлечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот. Моите доктори ме посъветва да си отида вкъщи и приведа нещата си в ред, което на техен език означава „приготви се да умреш“. Това означава да се опиташ само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, което си мислел да им кажеш в следващите 10 години. Означава също и да се увериш, че си подредил нещата си – така, че да улесниш семейството си максимално. Означава и да си вземеш сбогом.

Живях с тази диагноза онзи ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия. Вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали. Оказало се, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и за щастие сега съм добре. Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само полезна, но абстрактна концепция. Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка, смъртта е ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

Точно сега – вие сте новото, но някой ден, не много далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината. Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете живота на другите. Не влизайте в капана на догмата да живеете според мисленето на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. И най-важното: имайте кураж и следвайте сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е маловажно.

Когато бях млад излизаше списание, наречено „Каталог на Земята“, което беше една от библиите за моето поколение. Беше създадено от Стюърт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк. И той му вдъхна живот по своя поетичен начин. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри и печатно публикуване. Тогава всичко се правеше с пишеща машина, ножица и Полароиден фотоапарат. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и пълно с полезни съвети и страхотни идеи. Стюърт и неговият екип успяха да издадат няколко броя на „Каталог на Земята“ и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше фотография на провинциален път в ранно утро, такъв, по който можете да се движите на автостоп ако се осмелите да бъдете авантюристи. Под фотография беше написано:
„Останете си гладни. Останете си глупави!“.

Това беше тяхното прощално послание. „Останете си гладни. Останете си глупави!“ И аз винаги съм си пожелавал същото. И сега, когато вие се дипломирате, за да започнете живота си отначало, аз ви пожелавам същото. „Останете си гладни. Останете си глупави!“
Благодаря ви много.

Речта е произнесена на 12-ти юни 2005 година по време на церемонията по дипломирането на випуск 2005 на Станфордския университет.

Безобразието

Иван Портних е на път да изпусне шанса си да стане кмет на Варна. След като натика варненци в дупка от 20кв.м. да обсъждат Южен поток, а той самия не благоволи да излезе от своята землянка и да се запознае с притесненията на хиляди варненци.

Пред кмета има само една възможност – НЕЗАБАВНО да обяви дата за местен референдум с прростия въпрос ЗА или ПРОТИВ Южен поток.

Днешното унизително положение, в което бяха поставени гражданите на Варна е достатъчно основание за НЕЗАБАВНАТА оставка на  Иван Портних.

Хубаво е, господин кмета, да знае че не е кмет нито на Бойко Борисов, нито на тъста си и да започне да се съобразява с това.

 Варненци са търпеливи, но не безкрайно и ако г-н Портних не вярва нека да си спомни как си тръгна неговият предшественик.

Анатомия на избора

Казват, че всеки ден правим някакъв избор. Избираме дрехите си, пътят по който да минем, поведението си, жените, компанията и куп други неща.

Но не за тези избори искам да говоря сега. Искам да говоря не за изборите които променят, не за тези които поддръжават и не за изборите които дават ново начало, а за изборите които дават живот, съхраняват посоката и смисъла .

Много често, когато провалим даден бизнес, връзка или кауза си казваме:

‘’трябва да започна отначало’’ и се втурваме с главите напред преследвайки новите си илюзии. Без да се оглеждаме в обстоятелствата и без да вземем поука от ситуацията.

Мислейки за тези неща се сетих за една казармена история. Бях моряк и служех на  най-новата и май единствена гордост на военното корабостроене през не много близката 1998г. В единственото плаване което направихме за 10 месеца главния двигател на кораба се развали и в продължение на седмица стояхме в Балчик и аз не можех да изляза в отпуск, да говоря по телефона и тн. Механика на кораба беше няколко години по-голям от мен пълен отличник, симпатяга и добър приятел и любимец на целия екипаж, включително  на командира. Тези му качества обаче хич не му помагаха да направи, така щото главния двигател да заработи, конформиският екипаж също. На 5-я ден докараха от Варна един стар мичман (по случайност мой роднина) който оправи главния двигател и още на следващата вечер бях в отпуск. Та мислейки за изборите които се налага да правим в живота се запитах : ‘’ако тогава трябваше да гласувам?’’ ;  ‘’Кой бих избрал?’’;  Отличника или този който може да даде живот разваления двигател?

Тогава бих заложил на приятеля отличник, сега бих заложил на този който може да даде живот на двигателя.

Не разказвам това заради старчески спомени от казармата, нито за да разкажа за моя роднина (той не ползва интернет, но продължава да дава живот на двигателите и посока на корабите, дори и в пенсионна възраст).

Сетих се за това заради предстоящия избор на председател на ДСБ Варна. От създаването си организацията е имала късмет да има водач с огромен опит и безспорен авторитет, не само вътре в партията, но в цялото общество. Благодарение на авторитета, житейския и административен отпит на проф. Димитър Камбуров ДСБ Варна успя да се запази като единствената жива част, от мъртвата варненска политическа система. За това изборът който предстои да направим на 24.09 не е лесен. ДСБ трябва да избере достоен заместник на професора, човек с опит и отговорност и най-вече с умения да даде живот на двигателя, да запази посоката и смисъла на ДСБ Варна в момент на сложна политическа трансформация и във времена на агресивен, ценностен дефицит.

Въпреки някой политическите различия които имам с Васко Василев и въпреки че сме от различни отбори :) , смятам че той е човекът който може да запази посоката в бурното море на варненските политически страсти, опита му в политиката и в управлението го превръщат в по-добрия избор за ДСБ Варна.

Все пак в ДСБ съм давал доверие само на Иван Костов, няма да дам доверие и сега, но ще възложа отговорността за председателството на ДСБ Варна в следващия мандат именно на г-н Василев.

Приказка за дясната земя

Имало едно време една красива и плодородна дясна земя. Тя си имала добър крал, работливи и честни жители. Кралят заедно с жителите успявали да пазят кралството от нашествия на мързеливи, но нахални нашественици, най-вече от лявата земя. В дясното кралство имало свобода, но и строги закони. Жителите можели да женят дъщерите си само за достойни принцове от дясната земя.
Минало време обаче и достойните десни принцове ставали все по-малко, а някой с помощта на кардинали от лявата земя правили свои по-малки кралства. Въпреки всички проблеми, хората от красивата дясна земя успявали да живеят достойно и да опазят кралството си на атаките от лявата земя. Докато един ден кардиналите от лявата земя създали страшен змей, научили го да говори като човек от дясната земя, облекли го в десни дрехи и го пуснали в плодородната дясна земя. Първо нахапал малките десни кралства създадени с помощта на левите кардинали, после тръгнал към дясното кралство обсадил го и дълги години стоял пред стените му, но десния Крал бил опитен и мъдър и винаги спасявал кралството си, за това змея с помощта на своите създатели от лявата земя решил да отвлича първо принцовете, после дъщерите и родителите и като все не успявал, сменил правилата на войната и купил всички съюзници на десния крал, пресякъл му пътят към пазарите и прекъснал водата към дясното кралство, но десният Крал който бил много мъдър и смел пак го надхитрил. Отворил вратите на двореца, защото вярвал в хората си и знаел, че те сами ще си върнат пазарите, водата даже и десните принцеси.....

Ден за размисъл или за срам

За какво да гласувам утре?
Мислех си, че управлението на Варна в последните 14години е достатъчна гавра с варненци и повече няма накъде. Но предизборната кампания пълната подмяна на ценностите, агресивното хвърляне на кал ме кара да си мисля, че тепърва ще дълбаем в тинята.
Варненци може да не са много активни хора, но със сигурност са много горди и ако родените в София и Смолян фаворити за кметския стол не знаят това, то ден преди изборите някой трябва да им го каже.
Снощи си карах из града и освен погрознелия от некадърно и корумпирано управление град видях и политическата диария на един ''медиен'' бос и пак се замислих за пустите му ценности, замислих се откъде е тръгнал този град и защо трябва да го удавим в слузта на грухтящата около ''кандидатите'' клиентела.
Замислих се, за първата българска община, сетих се за Хаджи Стамат Сидеров, Христо Попович, Рали Мавридов, Велико Христов, Кръстьо Мирски и др. тези хора са родени в Османската империя давали са лични пари, носили са лична отговорност, някой са и обесени за това днес Варна да бъде град на горди хора, а не арбитър в битката между две мафии.
Винаги съм искал, когато един ден имам деца да ги заведа на улица Велико Христов и да им разкажа кой е той, на улица Никола Кънев и да им разкажа кой е той, на улица Хаджи Стамат Сидеров и да им кажа за какво е обесен той и няма да си позволя един ден, когато моите деца разхождат внуците си да им се налага да обясняват кой е Иван Портних или Христо Бозов.
Варна не е град на хора които нямат гражданска позиция, Варна е град на хора които няма да участват в поредното престъпление срещу собственият си град, Варна е град, в който хората отиват към урните водени от своята съвест и любов към града и повече от 80% ще покажат, че обичат града си в неделя.

Защо ДСБ

Историята която ще разкажа някой я знаят, други си мислят, че я знаят, едни други никога няма да я разберат, а за мен е просто важна.
През 2007г. станах член на ДСБ ден след най-голямата загуба на в историята на партията ( На изборите на ЕП партията на Костов взе 4.8% които не бяха достатъчни да има евродепутат).
Исках с чисто физическото си присъствие да кажа на хората които са вътре - ''не се отчайвате, не се предавайте Вие сте важни за мен, аз искам да имам своето политическо представителство не ми го отнемайте''
Днес след фалита на ''новата''  десница  необходимостта от това представителство е дори по-важна. По-важна не за мен. Моят живот едва ли ще стане по-добър или по-лош, от това че ДСБ ще вземе 4,5 или 6% аз ще продължа да работя поне на две места ще си плащам сметките и ще  търся път към целите си независимо от резултата.
Но, ако през 2007г. влязох в ДСБ заради себе си, заради собствения си избор и политическо представителство, днес съм в ДСБ заради хората вътре и хората отвън, тези хора които понесоха на гърба си най-големите промени в България за последните 70год.

ДСБ е различната партия
ДСБ е различна партия не просто със своя лидер, не просто със своята компетентност, смелост и решителност. Те са познати и на нашите противници, а и  тези неща не се продават в България, освен това   идеите просто могат да бъдат откраднати.
ДСБ е различна със своите членове и обикновени симпатизанти, ДСБ е различна с хора като Любо от Галата, Стоян от Аспарухово, бай Стоян от Звездица и много други такива..... които обикалят с колите си, лепят плакати, страдат при загуби, вълнуват се при проблеми без да търсят сметка за това. Тези хора няма да прочетат това, те нямат профили във ФБ, те не са и никога не са били кандидати за нищо, тези хора знаят, че никога няма да чуят добра дума за своята кауза по телевизията, радиото, дори от приятелите си, но тези хора знаят, че заради тяхната битка днес децата и внуците им пътуват, работят и учат свободно, тези хора помнят и са жертва на ограниченията на комунизма, тези хора са жертва и на посткомунизма.
Но точно тези хора правят разликата между ДСБ и другите партии, точно това са хората които дават смисъл на политиката и на тези хора не могат да им откраднат представителството.

За това на 12 май ще гласувам не просто за Иван Костов и не просто за Радан Кънев, а за хората които дават смисъл на политическото.

Персонално избирам Радан Кънев

За да стигна до персоналния си избор трябва да мина през персоналното си начало.

Интересувам се от политика от 1989г., винаги са ме интересували обществените проблеми  и винаги съм следял процесите отблизо. Дали заради спецификата на моето поколение - разтегнато от безгрижното социалистическо детство, през посткомунистческо юношество, та до подменена европейска реалност в почти зрялата ми възраст или заради собствения  ми генезис интересът ми към политиката е факт.
Получих избирателни права през Март 1997г., малко след зимата на Жан Виденов,  на първите избори, в които гласувах беше важно за мен да мотивирам вота си. Знаех, че протестите които свалиха правителството на БСП от власт са исторически важни, но знаех че изборът е  съдбовен - гласувах за това България да се откъсне от съветско-азиатската безпътица, гласувах за това България да има своята истинка европейска и демократична преспектива. Най-подир гласувах за СДС. защото вярвах, че реформираната от Иван Костов партия е в състояние да реформира и страната.
През 2001г. гласувах за това България да продължи своя европейски устрем.
През 2005г. гласувах за това в парламента да присъства еворпейски политически гарант.
През 2007г. станах член на ДСБ ден след най-тежката загуба на партията с единствената мисъл моето физическо присъствие да покаже на хората в тази общност, че не са сами, че са важни за България и си струва да ги има.
На парламентарните избори през 2009г. гласувах за това европейската демократична преспектива да не бъде убита от бесния, маскиран популизъм, за това общността от която съм част да оцелее под натиска мафията -  политическа и икономическа.
Винаги съм се стремял да приемам интереса си към политиката като кауза и съм успявал без особени трудности. Гледал съм на политическите лидери като носители на кауза и така се предпазвах от персонални разочарования.
На изборите за 42-то Обикновено народно събрание ще гласувам отново за моята кауза ще гласувам, за това България да не се конкурира с Албания и Македония по ниски доходи и нациоализация, а да бъде уважавана средно голяма европейска държава. Ще гласувам за ДСБ, защото знам, че ДСБ означава реформи, равенство пред закона и европейски правила.

Но този път ще гласувам и персонално за г-н Радан Кънев.

Не само  защото е от ДСБ, а защото е Радан Кънев. Оставам настрана фкта, че Радан е потомствен политик, зам. председател на ДСБ, дясната ръка на Костов и тн... Ще гласувам за Радан, защото с очите си видях и оцених, че това е единствения политик, който не е загубил огледалото за обратно виждане умее не просто да слуша хората, но и да ги чува. В степен, че от съвсем случаен разговор между много хора може да извлече най-ценното и буквално за минути да го обърне в политическа теза. Ще гласувам за Радан, защото е готов да се срещне на практика със всеки, да чува критика дори и злобна и дори да пътува стотици километри да за се види само с един единствен човек. Ще гласувам за Радан, защото е едниствения варненски политик, които и като публицист и като политик не се страхува да говори за язвата ТИМ. Ще гласувам за Радан и защото, когато неговите връстници избягаха от ДСБ, той не се скри обиколи страна и се срещаше и с отчаяни и с ядосани хора.
Радан Кънев е политикът, който търси обществото, но липсата на политическа зрялост му пречи да го назове - млад, има опит в професията си, изминал е  път в партията си от доброволец до зам. председател, отворен като човек, почтен, разумен  и ненатрапчив....

Да, гласувайки персонално рискувам да се разочаровам персонално. Но съм готов да взема този товар на гърба си. :)

Урок по референдум

През 1987г. в Италия се провежда референдум ''ЗА'' и ''ПРОТИВ'' ядрената енергетика, повода е аварията в Чернообил.
През това време българите от моето поколение растяха,  пълниха площадите по манифестации и бяха бъдещето на ''светлия'' комунизъм. Светъл въпреки, че имаше едновременно и АЕЦ и режим на тока.
През 2013г. в България се проведе референдум ''ЗА'' и ''ПРОТИВ'' АЕЦ Белене, една стара с невъзможно скъпа, опасна руска технология.
Сега обаче няма да говоря за Белене, а за участието на народонаселенитео в това допитване, за зрелостта на българския народ, за уроците и поуките.
Най-грозния извод от този референдум е, че българите са заприличали на циганите и гласуват само за пари.
Друг лош извод е, че българското общество гласува за партии, а не за бъдещето на собствените си деца, някой хора в тази държава умират от страх някой да не продължи да живее на тази територия и след тях.
Извод от реферндума е и факта, че тези политици които са бойкотирали референдума всъщност били тайно за Белене, както сами си признаха.
Няколкото светли извода са, че обществото или поне тази част от него, която го поиска беше информирано, за това  каква огромна измама е АЕЦ Белене.
Хубаво е, че повече от 560хил. българи се показаха способни да слушат аргументи и да вземат решения за бъдещето на страната си. Те заслужават уважение, защото направиха това под натиска на милиардна пропаганда, не се огънаха и показаха, че за тях бъдещето е по-важно от страха да не загубиш.

Къси политически бележки

- Когато загубиш способността си да чуваш хората, губиш и привилегията да бъдеш чут.

- Най-мекото нещо е твърдия електорат.

- Много неща могат да се направят с пари, но още повече е задължително да се направят без пари.

- Загубиш ли моралния си компас, загубил си всичко.

- Колкото си по-далеч, толкова си по-желан и колкото по-малко се знае за теб, толкова си по-интересен.

- Започнеш ли да проектираш страховете си, задължително ставаш тяхна жертва.

- Без постоянство няма победа.