сряда, 12 август 2009 г.

Фасадна демокрация! Фасадно семейство! И Фасаден живот!


Подмяната на ценностите в България е на път да я убие. Преживяхме някак това, че селските падари от преди 1944г., станаха партизани, борци против фашизма и първи комунисти след1944г. Преживяхме и това, че бившите селски падари, партизани и първи комунисти станаха първи демократи след 1989год. Вероятно ще приживеем и това, че тези бившите селски падари, партизани, първи комунисти, и ДСдемократи днес са първи европейци.
Но питам се, ще приживеем ли след отстъплението на всеки един от нас, от семейните и християнски ценности. Докато се занимаваме със еврофондовете и министрите АГЕНТИ, с финансовата криза и глезена на Бойко Борисов, забравихме или не видяхме, че крепоста на българското общество семейството просто изчезва, не забелязахме май и това, че българската църква която спаси българското през вековете, в условията на войни и истински геноцид, днес се бори за оцеляванто на имотите си, а българските свещеници броят колко хомосексуалисти има сред тях.
Живеем в общество в което, някой който днес сигурно сме срешнали в кафето или сме разминали на входа е готов да ни заколи в дома ни за да ни обере. Екстрасенси „лекуват” за по 100хил.лева. Преподаватели в университети ПРОДАВАТ изпити на търг. Прокуратурата, тази „незевисимата” изчака Доган да отиде в опозиция за да разгледа(фарсово) сигнали срещу него от преди години. В тези условия българското семейство, християнските ценности са единственото ни спасение.
Но какво остана от тях?
Няма кой да каже на българската жена, че филмат „Сексът и града” е история за няколко нещастни и трайно депресирани жени и копирането на поведение освен десетки деца които няма да познават бащите си и собственото им сигурно превръщане в обикновенни нещтастници, няма да доведе до друг резултат.
Някой трябваше да възпита българския мъж, че демокрацията освен историческото прозрение, че е добре да си бръсне мишниците си, не означава че е свободен да пребива учителят на детето си, жена си тъщата и който хване. А че истинския мъж е първо отговорност към себе си към семейството което го е отгледало и към това което сам и призван да създаде и отгледа. Ако тези неща са скучни на супер мадамите от СПА – центровете, и на „мъжете” от игралните зали, трябва да знаят че щастие не се гради със силикон и гроздова ракия, а със вяра в доброто и създаване на добро. Само тогава ще ни колят по-малко в домовете ни, само тогава семейството и децата ни ще имат истински смисъл.

П.П. Написах това НЕ, защото съм много умен и знам кое е добро и кое е зло, НЕ защото съм създал семейство и тн..., а защото вярвам, че това е пътя и ако нещо още може да се съхрани, то е в семейството и християнските добродетели.