Ден за размисъл или за срам

За какво да гласувам утре?
Мислех си, че управлението на Варна в последните 14години е достатъчна гавра с варненци и повече няма накъде. Но предизборната кампания пълната подмяна на ценностите, агресивното хвърляне на кал ме кара да си мисля, че тепърва ще дълбаем в тинята.
Варненци може да не са много активни хора, но със сигурност са много горди и ако родените в София и Смолян фаворити за кметския стол не знаят това, то ден преди изборите някой трябва да им го каже.
Снощи си карах из града и освен погрознелия от некадърно и корумпирано управление град видях и политическата диария на един ''медиен'' бос и пак се замислих за пустите му ценности, замислих се откъде е тръгнал този град и защо трябва да го удавим в слузта на грухтящата около ''кандидатите'' клиентела.
Замислих се, за първата българска община, сетих се за Хаджи Стамат Сидеров, Христо Попович, Рали Мавридов, Велико Христов, Кръстьо Мирски и др. тези хора са родени в Османската империя давали са лични пари, носили са лична отговорност, някой са и обесени за това днес Варна да бъде град на горди хора, а не арбитър в битката между две мафии.
Винаги съм искал, когато един ден имам деца да ги заведа на улица Велико Христов и да им разкажа кой е той, на улица Никола Кънев и да им разкажа кой е той, на улица Хаджи Стамат Сидеров и да им кажа за какво е обесен той и няма да си позволя един ден, когато моите деца разхождат внуците си да им се налага да обясняват кой е Иван Портних или Христо Бозов.
Варна не е град на хора които нямат гражданска позиция, Варна е град на хора които няма да участват в поредното престъпление срещу собственият си град, Варна е град, в който хората отиват към урните водени от своята съвест и любов към града и повече от 80% ще покажат, че обичат града си в неделя.