понеделник, 7 септември 2009 г.

Приказка с добре познат ни край






Преди милиони години могъщ и зъл магьосник поискал да разруши едно приказно красиво царство и излял вълшебна течност в кладенеца, откъдето пиели всички поданници. Който пийнел от водата полудявал.
На другия ден от кладенеца били пили и полудели всички с изключение на царя и семействете му, който имал друг кладенец, до който магьосника не можал да се добере.
Загрижен царят взел редица мерки за опазването на рида и здравето на поданиците си.
Полицаите и министрите обаче също били пили от омагьосаната вода и сатова указите на царя им се сторили безумни и те решили да не ги прилагат.
А когато жителите на приказно красивото царство научили за указите на своя цар, помислили го за луд и се втурнали със векове към двореца и поискали от владетеля си да абдикира.
Отчан, царят бил готов да се откаже от трона, но царицата го възпряла и му казала: „Хайде и ние да отидем до кладеница и да пием. Така ще станем като тях.”
Така и сторили: Царят и царицата пили от водата на лудостта и веднага започнали да говорят безмислени неща. Поданиците начаса се разкаяли: след като техният цар говори така мъдро, защо да не го оставят да управлява странат?
И царството заживяло спокойно, въпреки че поданиците му се държали съвсем различно от съседите си, а царят управлявял до края на дните си.



П.П. Това е просто приказка и всички прилики, с действетелни държавни образувания, народи и владетели (мин.председатели) е напълно случайна.