четвъртък, 30 януари 2014 г.

Ако искаш нещо което не си имал, трябва да направиш нещо което не си правил


''Трябва да влезем в политиката там е голямото лапане'' Така казал някой си Бисер петното на свой приятел от затвора.
''Важно е да има за плюскане''  Така ми отговори един останал без аргументи средностатистически привърженик на царския месия през 2001г.

Защо българската политика е добра хранителна среда за негодници?

Ами, защото парвилата не са честни мамка му. Купуването на гласове, твърдите ядра, гласовете от ''нашите'' администрации, кметове и кметски наместници са достатъчни да съществува политическото статукво, ако не са достатъчни можем да се спазарим с противниците си, да купим кандидат, кандидати или цели партии или просто да се ''разберем''.
Това са опорните точки в българската политика и това държи България трайно като най-бедната и най-корумпираната държава не само в ЕС.

''Ако искаш нещо което не си имал, трябва да направиш нещо което не си правил ''
В българската държава демокрацията никога не е тържествувала, дори сега като член на ЕС имаме по-скоро тържество на гнилите елити, отколкото демокрация.

За това аз съм ЗА радикални промени в правилата на играта:

- Задължително гласуване; праг от 3% за влизане в НС и от 4% за ЕП, пряко избиране на областни управители и ограничена мандатност на кметовете.

Скептик съм, че предложенията на президента имат за цел промяна на системата. 
- Мажоритарните избори са безумие, освен ако не бръкнем по-дълбоко и не направим двукамерен парламент.
- Електонното гласуване е добра идея, но е важно как ще се реализира технически. Ако можеш да контролираш вота на един зависим човек пред 7 или 9 членна комисия какво би ти попречило да го направиш през един лаптоп в къщата на ромски барон например.
- Твърд привърженик съм на задължителното гласуване, но не самоцелно и популистки, а в синхрон с други промени, за които писах по-горе.

Не вярвам, че политическия картел ще направи промени, които да направят политиката отблъскваща за негодниците и приемлива за нормалните хора.
Вярвам, че хората могат да го направят независимо от системта и трудностите.

петък, 17 януари 2014 г.

Обичам те

Обичам те, но да знаех коя си.
Обичам те, но да знаех къде си.
Пълноценна, прекрасна и истинска...
Навестяваща денем мечтите ми
и не напускаща моите сънища.

С.С.
2012Г.