Цената на каузата

Не съм забравил традицията да споделям в този дневник мотивите за изборите, които правя.

На  изборите, които предстоят сякаш най-лесният въпрос е: ‘’За кого ще гласувам?’’

Ще гласувам за различна Варна, за жива Варна, за Варна с бъдеще, за Варна с горди жители.

Ще гласувам за решаване на проблемите на моята улица, на моят квартал и на моят град.

Ще гласувам без пари, за истинска и жива политическа среда от честни и горди хора.

Колкото и невъзможно да изглежда на този етап, аз няма да спра да вярвам, че изхода не е в това достойните да станат недостойни, а в това достойните да станат повече от недостойните и да не изглеждат луди.

Ще гласувам за Чавдар Трифонов и с преференция за Демократи за силна България.

И последното сигурно не е изненада за никой.

И този път трудният въпрос беше: ‘’Защо да гласувам?’’ и ‘’Може ли, аз с моят глас да опазя кауза притисната между шкембетата на изгладнели, политически лузъри?’’

Трудно намирам отговор на този въпрос в разговор с политически активисти от ДСБ, няма никакъв шанс да намеря отговор на този въпрос в разговор с активисти от други политически партии, нито в качеството на предизборните послания, нито в масовите кандидатски листи.

Намирам този отговор в стари интервюта и спомени от Иван Костов. Намирам основание да продължа в разговорите със  старите и мъдри членове и симпатизанти на ДСБ в тяхната надежда, че не всичко от усилията им е профукано и спазарено.

Намирам упование, че не всичко е фотошоп и мъгла в част от кандидатите на ДСБ за общински съветници.

И най-подир  намирам своята кауза в мен самия.

Каузата на първо място е идея, чрез която се поставя значима цел, за решаването на сериозен проблем или на някакво важно дело.

Значимата цел в тези обстоятелства и при този нравствен релеф на обществото може да бъде само съхраняването на ценности и на достойнството на отделния човек. Успехът на каузата е свързан с мобилизирането на голяма група хора, но нейното съществуване зависи от силата и волята на отделния човек.

*Из учредителната декларация на ДСБ

„Политическата система на страната е в криза. Нито

една от партиите не сочи българската перспектива. Те нямат

идеи за бъдещето, за развитието на обществото и държавата.

България е без политическо лидерство, включително и десницата.

Страната ни отново започна да губи ценно историческо време от своето държавно и политическо развитие.

Партиите от прехода постепенно попадат в порочна зависимост от парите на олигархията, бившите репресивни служби и организираната престъпност. Те нямат воля да видят

кризата и не правят усилия да се справят с нея. Отговорът на българските граждани е обезверяване, апатия и отказ от гласуване.

Демокрацията ни се превръща във фасада, зад която с

е крие статукво, комфортно за “елита” и отблъскващо за гражданите.

Създаваме новата партия, за да бъдем алтернатива на

фасадната демокрация.”